непоносимост

Понякога се чувствате зле, изпитвате тежест в стомаха, коремът ви се подува, имате газове, спазми, разстройство. Лекарят ви не открива причина. Кръвните ви изследвания са наред. Може би страдате от лактозна непоносимост?

Какво е лактозна непоносимост и колко е разпространена

Това е, когато организмът ви не произвежда достатъчно лактаза – ензимът, който разгражда млечната захар. Макар че първата храна на бебето е майчината кърма, с увеличаването на възрастта секрецията на лактазата намалява. Неразградената млечна захар се натрупва в дебелото черво, където гние, отделя токсини и газове, причинява дискомфорт и по-сериозни неразположения. Важно е да се отбележи, че лактозната непоносимост няма нищо общо с алергията към млякото.  

В региони, в които млякото и млечните никога не са били основна храна, при възрастните този фермент липсва по правило. В общностите, които са разчитали на млякото за изхранването си, не го произвеждат около 5% от населението (Северна Европа). У нас различни източници посочват различни данни. Смята се, че проявена непоносимост към лактозата имат между 10 и 30% от българите, но около 60-70% от нас носят гени, които правят този интолеранс потенциално възможен.

Защо лактозната непоносимост се диагностицира трудно

Напълно реално е да имате лактозна нетолерантност и да не знаете това. Дължи се поне на две причини:

• симптомите се проявяват от няколко часа до няколко дни след консумацията на млечни продукти. Те са характерни за множество стомашно-чревни заболявания и рядко някой – дори лекарите – се сещат за лактозен интолеранс;

• всички произвеждаме различно количество лактаза. Така едни не успяват да разградят нито залък млечни, а други усещат дискомфорт, само ако прекалят.

Симптоми при лактозна нетолерантност

Най-типични са оплакванията от:

• газове и подуване на корема;
• спазми и разстройство или запек;
• киселини и гастрит,
• обриви и др.

При най-тежките случаи токсините от разлагащата се в дебелото черво лактоза могат да дадат отражение буквално върху всички жизнени системи и да засегнат дишането, нервите, хормоналния баланс, костите, репродуктивните органи.

Как да разберете дали имате проблем с млечната захар

Има различни диагностични тестове, но можете и сами доста ясно да определите, дали млечните продукти ви понасят, или са в основата на вашите постоянни стомашно-чревни проблеми и други неизяснени оплаквания.

Става дума за така наречения елиминационен подход. Спрете за минимум месец приема на всякакви млечни продукти. После започнете отново да ги въвеждате в менюто си – един по един през няколко дни. Записвайте стриктно кога какво приемате, в какво количество, изпитвате ли някакви смущения в следващите дни – поне три. Така ще разберете дали проблемите ви идват наистина от млечната захар, или имат друг произход.

Хранене при интолеранс към лактозата

Недостигът на лактаза може да бъде компенсиран с прием на допълнителен ензим. Но най-сигурният начин да държите здравето си под контрол, е да изключите млечните продукти от менюто си.

Разбира се, ако при вас непоносимостта е слабо изразена, вие може от време на време да си похапвате от тях. Имайте предвид, че в не всички млечни концентрацията на лактоза е еднаква. Най-голяма е тя в прясното мляко и най-ниска – в маслото. Някъде по средата са дълго зреещите сирена като пармезана, после – киселото мляко и кефирът. Единственият начин да разберете можете ли да си позволявате по малко сирене, кашкавал, кисело мляко и прясно, е като пробвате.

Когато ви се налага да изхвърлите тотално млечната захар от менюто си, не забравяйте, че под различна форма тя се добавя в множество преработени храни – дори месни и зеленчукови. Следете внимателно етикетите.

Обадете ни се и ще обсъдим заедно хранителната ви програма при лактозна непоносимост.

Хранителните непоносимости са сравнително редки, но силно влошават качеството на живот на засегнатите и могат да доведат до сериозни здравословни проблеми. При тях организмът не отделя достатъчно храносмилателни ензими за преработка на едно или няколко хранителни вещества. Те се натрупват в червата, гният, проникват в кръвта. Отделяните газове и токсични вещества затормозяват храносмилателния тракт. Увреждат се тънките черва, влошава се усвояването на други хранителни вещества. Възниква недоимък на някои нутриенти, а той е база за различни болести.

Веществата, за които най-често не достигат ферменти, са хистамин, глутен, фруктоза и лактоза.

Хранителна непоносимост и алергии към храните

Двете състояния често се бъркат. Основната разлика е, че непоносимостта се провокира от недостиг на ферменти, а алергията – от свръхреакция на имунната система. Освен това алергичният отговор е светкавичен, а симптомите при хранителна нетолерантност се проявяват от няколко часа до няколко дни. Силата на реакцията при алергия не зависи от количеството на погълнатото вещество – достатъчни са дори следи от него. При хранителната непоносимост реакцията зависи от количеството приета храна.

Хранителните алергии са най-разпространени в ранна детска възраст и постепенно се израстват. От тях в Европа страдат приблизително 4 на 100 човека, от интолеранс – средно 25 на сто.

Непоносимост към хистамина

Хистаминът е хормон, който се включва в мозъчната дейност, в температурното равновесие и хормоналния баланс, намесва се в редуването на ритмите на будуване и сън, в сексуалността и храносмилането, в работата на сърдечносъдовата система. Хормонът е най-познат като участник в алергичните реакции. Отговорен за разграждането му е ензимът ДАО (диаминоксидаза).

Хистамин се съдържа в твърде много храни. Някои от тях имат свойството да карат клетките, в които той се съхранява, да го освобождават. Те се наричат либератори и допринасят за рязко влошаване на състоянието на страдащия от хистаминова непоносимост.

Симптоми при хистаминова непоносимост

Те са много и силно варират не само от човек до човек, но и при един пациент в зависимост от това, с какво се е хранил, колко е приел, колко диаминоксидаза отделя и отделя ли въобще. Жените са по-предразположени към този тип интолеранс в сравнение с мъжете. Най-чести симптоми са:

• газове, разстроен стомах, болки;
• главоболие и мигрена;
• хрема, астма;
• лесна уморяемост, замайване;
• аритмии, ниско кръвно налягане;
• болезнена менструация;
• обриви и др.

Как се живее с хистаминова нетолерантност

Симптомите на хистаминовия интолеранс напомнят симптомите на множество други заболявания и той се диагностицира трудно. Среща се само при около 3% от европейците и лекарите рядко мислят за него. Ако кожният тест за алергия е отрицателен, вероятно страдате от нетолерантност. Основните диагностични методи са два – изследване на нивата на ДАО (диаминоксидаза) или популярната елиминационна диета.

Изключете подозираните храни за три-четири седмици, след което започнете да ги въвеждате постепенно една след друга. Записвайте кога какво и колко приемате, как се чувствате до няколко дни след това. Така ще разберете дали имате непоносимост към някои от тях и към кои точно.

Окончателно излекуване е невъзможно. При доказан недостиг на ДАО (диаминоксидаза), или трябва да приемате допълнително ензим, предписан от лекаря ви, или да се откажете от всички храни, съдържащи хистамин. Това е много трудно, защото в почти всичко, което обичате, има хистамин – в пушените и консервирани риби и меса, в деликатесите, ферментиралите храни (и всякакви сирена), в шоколада, виното, зеленчуците и плодовете, хляба и хлебните изделия с мая и т. н.

Имате нужда от помощ? Свържете се с мен, имам личен опит с непоносимостите.