Животът след бебето

Щом четеш тази статия, навярно си майка или обмисляш да станеш майка. Днес си стоях в къщи, след като вече бях завела малкия си син на ясла. Седнала, вършейки си всекидневната работа по проекта “Фит Мама”, ми се роди идеята да ви опиша какво се случва в семейството, отношенията с партньора ви и като цяло животът на една жена след раждането на първото й дете.

И всичко започна така…

Ще започна с раждането, което е едно от най-болезнените неща, случвали ми се (поне лично на мен). Аз реших да съм Достойна Майка и да изпитам всяка болка, която съпътства този процес. Да – от казаното по-горе, най-вероятно разбираш, че родих естествено първото си дете и не поисках да ми бъде сложена упойка. И вече знам – внимавай какво си пожелаваш. Винаги съм казвала, че каквото си поискам и Вселената винаги ми го изпраща. И в този случай беше така – дори тройно повече ми даде, отколкото поисках или явно съм го искала прекалено много. Да – раждането ми продължи 3 дни! Контракции на 7 минути – регулярни, всяка от около 40-50 секунди и отминаваше, и всичко това три дни. Няма разкритие, няма нищо освен болка. На третия ден ме приеха в болницата с едва 3см разкритие, но ме приеха, защото вече едва издържах. Всички казваха, че ще родя много лесно – “Ти си тренирана, храниш се добре, не си качила много килограми, с това тяло ще родиш много лесно” и т.н. Бля, Бля…нищо подобно.

Оказа се, че прекалено стегнатата ми мускулатура на стомаха, не пуска бебето да излезе, точно така – спастична матка (още помня понятието, което чух на родилния стол). Иии…приеха ме в 9 сутринта, родих в 18:33ч вечерта. Само 9 часа и половина – най-дългите в живота ми, накрая се наложи да ми сложат упойка, защото така виках, че всички лекарки и сестри се бяха събрали в моята стая. След упойката…няма такава благодад – дори заспах. Да – заспах на раждането на сина си, може би за 15 секунди, но заспах. И то как? Пропуснах една от най-важните части от цялата история – моето момче, бъдещият баща на детето ми беше с нас през цялото време!

Имаше свещи, имаше любовни думи, имаше дори стихове, които той ми четеше нежно на ухото и които така блажено ме унасяха, но най-важното тепърва предстоеше. Още час и нашият небесен ангел се появи – бял, чист и прероден. Това беше най-великият момент в моя живот. Аз го родих – болезнено, силно и епично. Казват, че докато съм раждала навън е валял порой, такъв какъвто никой до сега не е бил виждал. По улиците е имало реки от вода, а небето е плачело с всички сили…изпратило е един от ангелите си при нас.

Не мога да забравя лицето му – толкова бял и увит в бяла пелена. Ангел на земята.

1. И от тук започва един красив и безсънен кръговрат – Животът с детето в първите месеци.

Първата нощ с детето – която всъщност е първата нощ с болки от раждането без детето, защото то е в отделението с другите новородени. От втората нощ нататък всичко се повтаря като забила филмова лента на няколко кадъра – рев, кърмене, смяна на памперс, носене, малко смях, рев, кърмене, смяна на памперс, носене, смях. Така само 6 месеца…През това време ако имах 1-2 часа сън през нощта, които да поспя евентуално, тях прекарвах в изцеждане, защото бях с хиперлактация.

След 6тия месец включихме и още няколко кадъра към филма – първи опити на захранване, кърмене, памперс, носене, смях и сълзи. Така до годинка и един месец, които кърмих сина си. През това време отношенията с любимия човек остават малко на заден план, защото се чувствате толкова изтощени от ежедневието, че единственото, от което имате нужда, за да сте живи, е – сън. Е, дори и 4 чака тогава ми се струваха 2 денонощия, които съм прекарала в сън. А тези 4 часа се случваха много рядко (може би 3-4 пъти за година) и то, когато силите ме напускаха изцяло и моят мъж поемаше среднощната смяна с носене на ръце. И сега като си спомням, изтръпвам цялата.

2. Размисли

НО, всичко това има смисъл! Някои хора могат да го нарекат мазохизъм, аз го наричам отдаденост и себеотрицание, дълг на всяка Жена, решила да бъде Майка! Кога пак ще ми се случи, кога детето ми ще има такава нужда от мен, както през първите дни и месеци от живота си? Та до скоро, то беше част от моето тяло, дишахме едно, чувствахме едно, живяхме един живот. Нормално е след раждането майката да е единственото нещо, от което то има нужда и понеже не може да каже – плаче. Това е неговият език и всяка една майка трябва да го осъзнае и да знае, че и този период ще мине. Детето ще порасне, ще има своите грижи, проблеми и радости. Сега е моментът, в който то е зависимо изцяло от мен и съм длъжна да не му отнемам и секунда от неговото време.

3. Грижа за себе си и личен живот

Грижа за себе си – няма. Да – добре прочете – НЯМА. Нямаш време да ядеш, няма маникюр, няма фризьор, няма грим, няма нови дрехи (няма къде да ги облечеш освен в леглото, докато кърмиш или готвиш). Но всичко това не е важно. Защото красотата е преходна сила, а най-важното нещо в живота лежи до теб и те гледа с най-чистите и истински очички на света, които ти дават всичко ценно и смислено! Майчиното сърце е безгранично (не всяка жена е родена, за да бъде майка, но тази, която е родила дете от силното си желание и любов, тя знае какво имам в предвид).

Целият живот е пред нас, за да правим всичко, което обичаме и искаме за себе си, така че спокойно – и този период ще мине.

4. Отношения с околния свят

Никой няма да ви повярва колко ви е трудно или по скоро никой, който не го е преживял – ще бъдете гледани лошо, някои “добронамерени” хора ще ви казват: “О миличка, е как така не спи, ще мине, ще мине”. Бъдете готови за това, никой няма да ви съжали и разбере. Имайте силата да се справяте сами в този период и ще бъдете безкрайно горди от себе си. А хората да си говорят, каквото поискат. Давайте най-доброто, на което сте способни на детето си и не очаквайте от никого нищо. Все пак най-важният човек в този период е бебето ви, чийто живот зависи изцяло от вас!

5. Отношения с вашия партньор

Е, тук ситуацията е малко специфична. Когато една жена е вече майка и особено ако кърми, е ангажирана в 111% от времето си с детето. А къде остава таткото и време за прекарване с него? Все пак той е главният виновник всичко това да се случва и да го има нашето бебе на този свят. И тук е много важно той да е достатъчно осъзнат с готов за ситуацията. Да – непознато е и за двама ви, не знаете какво ще ви донесе появата на едно бебе,  но трябва да гледате по-философски на нещата.

Трудно е! Майката не спи, понякога се изнервя (в моя случай аз бях РЕШИЛА да не се изнервям и разтройвам още когато разбрах, че съм бременна, защото знаех, че всяка моя мисъл, тревога, чувство – предавам на детето си, а аз искам най-доброто за него.), изморена е, не и е до интимности, защото иска да спи, но на таткото ежедневието не се е променило, защото той най-вероятно в повечето случаи ходи на работа. И когато се прибере очаква да види своята половинка както преди – усмихната, ведра, палава и приветлива. НО какво реално ще види в повечето случаи – изнервена, рошава, по халат – жена, обикаляща стаите със сълзи на очите, носейки ревящо бебе. Ха-ха, сега ми е смешно, но тогава изобщо не беше. И този татко трябва много да ви обича и помага, за да преминете през този период заедно, подкрепяйки се.

И в тази връзка – внимавайте какви мъже си избирате, защото това са бъдещи татковци, които се прибират от работа.

Интимният живот с партньора ви отива на кино, но не във вашето (спомняте ли си за повтарящите се кадри – не в тези). Мда…случва се все по-рядко, дали поради безсънието на жената, състоянията или плача на детето точно преди да се случат нещата…НО и това отминава (е, идва и моментът, когато детето разбира и тогава трябва да не е в къщи или да е дълбоко заспало, за да се случи нещо приятно между вас…). Въобще отношенията няма как да са същите, както преди детето. Диви, импулсивни, необмислени…но влизат в друг етап, много по-смислен, стойностен и градивен. Винаги съм казвала, че това са моментите, в които се разбира дали има любов и дали тази любов има бъдеще. Аз съм щастливка да имам всичко, за което съм мечтала, защото в трудните моменти винаги намираме смисъл, стимул и красива гледна точка. Защото трудностите са нашите изпитания, над които преминавайки летим и създаваме все по-здрави основи.

И точно в този период, който ви описах, аз създадох ФИТ МАМА! Да, точно така. Аз я наричам второто си дете. За всяка от вас, която чете: Знай, момиче и в най-трудните моменти винаги можем да погледнем от друга гледна точка и да създадем ред в хаоса. Това е моята мотивация за вас, че можем да творим дори, недоспали, недояли, рошави, по халат и с ревящо бебе в ръце (или спящо, захапало гърдата ви). На всичкото отгоре можем да сме и във форма и усмихнати. Не вярвате ли? Прочетете отново отгоре до долу и ще се убедите.  Влезте в страничката на Фит Мама във фейсбук и ще видите, че всичко е възможно, защото то се случва и сега, докато четете тези редове аз най-вероятно сменям наакан памперс и след това творя поредната статия и създавам нови светове.

От творящата майка с лудо ежедневие.