Няма училище за родители в живота – Първа част

Стоейки в хаоса на разхвърляната стая от две-годишния ми син, си разсъждавам на ум (защото няма с кого, т.е. има, но той е на 2 и ми отговаря на свой език). Та…, разсъждавам си – Няма училище за родители – да. Децата са най-естествения ход на живота и едва ли някой може да се нарече подготвен за тях. Идват в живота ни, превземат дома ни, налагат своите правила, не-разбирайки и дума, не-говорейки езика ни, почти не мърдайки. И да – те са най-прекрасното нещо, което може да ни се случи, колкото и трудно да е то. Ще се постарая с тази статия да дам няколко мои размисли, над които да се замислите, когато решите да имате дете. А когато то вече е факт вярвам, че ще помогна на много от вас да осъзнаят значимостта на думата „Родител“.

Отговорността да бъдеш родител от самия му зародиш

От мига, в който разбрах, че чакам дете, аз знаех какво ми предстои. Незнам от къде, незнам и как, но знаех, че съм длъжна да му дам най-доброто, на което съм способна. Изолирах ума си, не позволявах да навлезе никаква негативна мисъл в мен, която може да се отрази зле на чувствата и емоциите на ново-заформящия се живот в мен. Поех отговорността да бъда родител още от самото начало на зачеването му. Всяка мисъл, емоция, чувство, храна, която приемах, отиваше в него и аз го осъзнавах.

Хранех се чисто, мислих позитивно, наслаждавах се на живота, говорих на нероденото си дете, милвах бременното си коремче много често, пеех му и живеех спокойно. Има проучвания и доказателства, че начина ни живот по време на бременността във всеки аспект на думата, се отразява на детето и се закодира дори в днк-а клетките му. Т.е. – ние чрез всичко, което правим, определяме какъв човек ще създадем и родим. Замисляли ли сте се върху този факт? Е, сега се замислете – да бъдеш родител не е просто да родиш дете, а да създадеш стойностен и добър човек – пример за подражание.

Децата – най-добрите имитатори

Мисля, че всеки един от нас знае, че всички хора сме различни по всякакви показатели. И всички сме виждали едни буйни, нервни и невъзпитани деца, които се отнасят грубо с другите деца, с животните и дори с родителите си. Е, това поведение е доказано пряко свързано с поведението и характера на майката на това дете. В 99% от случаите майката на такъв типаж дете, е изнервена, избухлива, не обяснява на детето си, когато сгреши, а му крещи и ругае, не го поощрява, когато е направило нещо добро и правилно и т.н. Децата идват на този свят, незнаещи и непознаващи нищо и никой, нямат модел на поведение и си създават такъв от средата, в която живеят. Те са най-добрите имитатори на всичко, което правят мама и тати. Забележете едно дете, чиято майка пуши, което със сигурност ще започне да имитира движението на пушене и ще иска да вземе цигарата. И рано или късно това дете е обречено да бъде пушач. А какво остава ако майката е пушила и по време на бременността. Т.е. майката вече е предопределила съдбата на детето си без да си дава сметка за това. В моето семейство не се пуши – за щастие и нямам личен пример, но мога да дам много други примери за това как едно дете имитира всичко, което се прави около него. Ще ви напиша някои от тях, които със сигурност ще изпитате в мига, в който детето започне да разбира. Ето и някои от тях:

Когато моето дете не иска да се храни, щом аз започна да ям, то веднага поисква да си хапне от моята чиния и естествено аз използвам този трик да го накарам да яде без да го насилвам, просто започвам аз да се храня.

Когато аз отпия глътка вода от чашата, то веднага поисква да я вземе и да си пийне, без да знае какво е – просто, защото мама го прави.

Когато татко му пие кафе от малките чашки, синът ми винаги иска да си опита от неговата чашка и съответно трябва да му отклоним вниманието, за да не отпие глътка кафе или да му налея вода в същата чашка.

Аз често правя упражнения в къщи, когато нямам възможност да стигна до фитнес залата – е, моето дете прави клекове и напади от преди да проходи.

А когато бях бременна много обичах да си хапвам кашкавал – сега синът ми ако види кашкавал може да изяде доста от него и може да го прави постоянно. Ясно ми е защо. Ние създаваме едни наши малки клонинги – бъдете внимателни какво искате да създадете.

Аз обожавам авокадо, яйца и домати и доста често те присъстват в менюто ми, е – можете да предположите кои са храните, които детето ми иска да яде всекидневно – неизбежно е.

Създаване на култура на хранене и чувство за самостоятелност у детето

От както започнах да захранвам детето си, започнах да го уча да се храни само – с ръчички да си взема храната. Да усеща, да чувства, че може само да извършва определени дейности. И днес, когато той е на 2 годинки, доста често не ми дава да го нахраня. Иска да седне на стол до масата и да се храни сам с вилица, лъжица или ръчички, но да го прави сам. Вярвам, че самостоятелността и чувството да разчита първо на себе си, ще му помогнат в живота и ще го направят независим.

Относно храненето – в къщи не се купуват запечатани десерти, сладки, вафли и т.н. и детето не консумира такъв тип храни. И имам опит в няколко ситуации, в които дори аз съм се изненадвала как се създават дори предпочитанията на детето към вкусове от моите действие към него. Няколко пъти са подарявали на сина ми десерт, бонбон, вафла. Е, познайте – той не знае какво да прави с тях и си играе като ги прехвърля от едната ръчичка в другата. Дори са му ги разопаковали, а той не иска да си опита, за което съм изключително горда. Въпреки че това са ситуациите, в които доста често ще чуете “Защо не даваш на детето си такива неща, то трябва да яде от всичко?”.

Аз далеч не смятам така. Давала съм му да си опита сладко, домашен десерт или от тортата на рождения си ден, но в никакъв случай това не е ежедневие. Т.е. той познава вкуса на сладкото, но нямам намерение да му създавам вредни навици като го лансирам да яде постоянно такъв тип храни, които не му дават нищо полезно.

Да – той няма как да бъде опазен, защото расте и рано или късно ще се сблъска с реалността в живота и приятелите си, които са възпитани по друг начин и нямат хигиена и култура по отношение на храненето си. НО за мен е важно да създам правилните навици у детето ми, да има култура на хранене и осъзнатост за това защо яде дадена храна. Тогава сам ще може да направи правилния избор за себе си, защото ще му е показано кое е правилно и кое не. За мен е изключително важно да създаваме здраво мислещи хора с адекватни действия, защото те са бъдещето в света. Нека оставим хомеостатичното и най-нормално хранене да съществува, както е заложено от природата в нас и не изменяме насилствено вкусовите си рецептори.

Поощрявайте децата си

Винаги ще разберете кога едно дете расте в среда, изпълнена с любов, загриженост и уют. Децата, растящи в такава атмосфера са спокойни, излъчват любов и доброта. Аз имам щастието да отглеждам такова дете и това далеч не е случайност, а мой личен и осъзнат избор.

Доста родители смятат, че децата не разбират и трябва да им се крещи, за да им се вземе страха. Не казвам, че и аз не съм си позволявала да повиша тона, но това е в много крайни ситуации. Смея да твърдя, че основите на възпитанието на детето ми и такива, каквито трябва да бъдат по принцип, са любов и общуване. Да – на децата трябва да се говори, за да се научат да слушат и разбират. Съветът, който мога да дам от личен опит е никога да не смазвате крехката психика на малкото невинно човече, което сега се учи на всичко.

Когато сгреши му покажете с доброта, че е сгрешило, а когато направи нещо правилно и добро – го поощрявайте, награждавайте, кажете му “Браво!” Само така то ще знае кое е правилно и кое не. На познавам човек, на когото не му е хубаво да го похвалят и наградят. Така е и при децата, от съвсем малки те обичат да чуват мили думи и се чувстват горди, че са направили нещо, което е заслужило похвала. Опитайте, няма по-голяма радост от това да видиш светещите и щастливи очички от похвалата на мама. Дори в един момент то ще започне да повтаря действията, с които е получило похвала, за да я получи пак. Така ще се създадат съвсем неусетно едни навици за радост на родителя.

Играйте с децата си, пейте песни, бройте на глас.

Не забравяйте, че децата не знаят нищо и от нас – родителите зависи тези деца да започнат да се развиват и учат. Да – има институции, ясли, детски градини и т.н., но детето най-много вярва на мама, защото те са едно и са по-често заедно. Бъдете загрижени, разглеждайте картинки, книжки, числа.

В днешно време знаем, че телекомуникацията – телефони, лаптопи, таблети, са взели превес и доста често виждаме как децата са забили поглед в тях. В къщи също се случва да е така, но моята тайна за това е много простичка и работеща. Пускам детски песнички на английски – азбуката, цифрички, цветове и т.н., за да имат обучителен характер. Както писах по-горе – децата са най-добрите имитатори и когато мама работи на лаптопа или телефона, детето естествено иска да ги вземе. Затова действайте умно, мили родители! И понеже живеем в такъв свят – поне нека вземам положителната страна на нещата.

Нека ние създадем основите на училището за родители

Да – няма училище за родители, никой не може да каже кое е правилно и кое не, но това, което със сигурност знам е, че всяка една бъдеща майка трябва да се доверява на инстинктите и интуицията си. Това са най-правилните показатели, които ни помагат в изборите, които можем да направим за детето си. За хората отстрани нашите действия могат да изглеждат странни, неразумни, понякога и нелогични, но тайната е, че няма по-правилно решение от това, което взема майчиното сърце. Вярвайте на себе си и се грижете за децата си така, както бихте искали да са се грижили вашите родители, за вас самите. Дайте им всичко, което на вас не е било дадено и ги насърчавайте да се развиват, научете ги да предвиждат грешките, за да не плащат цената от допускането им.

Нека дадем най-доброто, на което сме способни, за да създадем хора със смисъл и авторитети за подражание. Нека започнем промяната в света още от зародиша му. Само така ще създадем истинско училище за родители и ново начало за света.

Останете с нас и очаквайте скоро втора част на статията, където ще поговоря за ролята на бащата в живота на детето и на другите членове от семейството.

От творящата майка с лудо ежедневие – т.е. FIT MAMA